Откакто се помня, винаги съм търсила Свободата. А тя се постига преди всичко с учене, поне според мен. Смених във времето различни поприща и роли и всяко от тях остави следите си. Бях уверена, бях отчаяна, бях триумфираща. Бях “приятелче, не мацка. На приятелите може да се разчита, за разлика от мацките”. Бях и програмист, и фотограф, и бижутер.
Напоследък започнах да се превръщам в разказвач. Това е нещо, което се носи отвътре, но стигаш до него едва когато си готов. Изглежда, времето ми за него настъпи.Добрият разказвач е този, заради който ще спреш да правиш каквото и да си правил, за да послушаш.
Така започнах да пиша. Изречените думи лесно ги отвява вятърът и лесно се променят, докато ги преразказват другите. Написаното е стабилно, ще остане и обезателно ще стигне до този, за когото е предназначено.
Според Ницше, “човек трябва да носи хаос в душата си, за да роди танцуваща звезда”. Вярвам, че все още имам хаос в себе си, достатъчно ако не да създам моята танцуваща звезда, поне да я опиша.
Писането е Свобода. Няколко десетилетия по-късно и след няколко свята приключения, намерих това, което търсех.
Добре дошъл в моята свобода!