Страхът да не е достатъчно

Има едно твърдение, че предприемачеството не се научава, човек се ражда с него в кръвта. 

Това е случаят на всички неспокойни души, втурнали се в най-самотния път. Включвам себе си в тази група. Много малко от тях произхождат от семейства на предприемачи.

Обратното – повечето се обръщат към този път по задължение. На тези хора им се струва обречен животът на наемния работник, чийто залък изцяло зависи от фирмата, за която работят.

Те искат да постигнат нещо по-значително от това, влагайки максимално усилията си.  Техните родители в голямата си част не са имали нито нуждата, нито позива за предприемачество, затова не са показали този път на децата си.

Друга категория хора просто не се справят с това да работят под надзора на началник. Общите правила не са за тях и те търсят собствения си път. Те носят искрата в характера и духа си, но също най-често не произхождат от семейства със собствен бизнес. 

Има и една трета група, която наследява фирмите и начинанията от родителите си. Те сами по себе си не са предприемачи, но са такива по неволя – живеейки от труда на родителите си, не са се адаптирали към работната реалност на голямата част от обществото. При все че настоящата статия не е за тях, нека не забравяме, че те са подвластни на собствена категория страхове и имат собствени демони, които ги измъчват.

От друга страна, в болшинството от случаите, страхът съществува само в главите ни. Най-често създателите на лошите, страшни моменти, сме самите ние. 

Най-яркото доказателство за това твърдение е мълчаливото съмнение, което се настанява в главата ти от ранно детство: „Достатъчно ли съм добър/ра за това? Ще се справя ли?“

Неприятната реалност е, че ако не прекършиш съзнателно този въпрос, с времето ще се видиш заобиколен/а от всевъзможни пречки и проблеми – ужасни и несъществуващи.

Даже в развитите общества за този страх не се говори в детайли. Понякога за него ще спомене психологът ти или най-добрата ти приятелка на чаша вино. Вероятно затова тази ниша се оказа изключително благодатна за всевъзможни гурута и учители и изведнъж пазарът се оказа засипан с писания, третиращи  комерсиално темата. 

La respuesta del “y por qué no se habla” es simple. Se trata de los miedos ocultos, de los complejos de la persona. “Tus debes de ocultar tus debilidades, en caso contrario los demás se aprovecharán de ti”. A mi me lo han repetido con frecuencia. 

Se entiende que ocultar tus miedos te hace fuerte. “¡No hables de ello!” Tú por tanto no hablas, pero eso en vez de hacerte fuerte, te hace frágil.  Y esta fragilidad es muy peligrosa cuando se trata de emprendimiento.  No importa si estás empezando o si ya llevas tiempo, el miedo a no ser lo suficientemente bueno sigue acechando.

Lo veo como un error fundamental pues es exactamente en el emprendimiento cuando debes de tener la solidez de una roca y la flexibilidad de un junco. ¿Cómo lo llevarás a cabo si en la realidad te estás rompiendo por dentro?